Професионални профили

В този раздел можете да намерите интервюта със специалисти, които описват ролята си в екипа за грижи. Професиите, илюстрирани по-долу, са:

Общопрактикуващите лекари (ОПЛ/GP-та) са обикновено входната точка за диагностицирането и грижата при деменция. В повечето страни те също са считани за контролираща страна при предоставянето на услуги.

Задачите на ниво първична здравна помощ включват идентифициране на когнитивното нарушение (идентифицирането на типа деменция), и откриването на физическите промени, които причиняват или допринасят за когнитивните и/или поведенчески промени (например влошаване на слуха или зрението). Важна диагностична роля на първичната здравна помощ е идентифицирането на потенциално лечими и дори обратими причини за оплаквания, например депресия, липса на витамини, нарушения във функцията на щитовидната жлеза.

За да потвърди подозрението си за деменция и за да идентифицира основната причина, ОПЛ/GP трябва да препрати човека към вторично или третично здравно ниво, т.е. към невролог, клиника за памет или университетски клиника. Тук се прилагат по-обстойни невропсихологични тестове и диагностични въпросници.

Хора, които биха имали особена полза от препращане:

• по-млади хора със съмнение за когнитивно нарушение или деменция
• при атипични проявления, които може да са индикация за специфични форми на  деменция или мозъчен тумор
• при високо рискови ситуации като променено поведение или психотични симптоми
• като предпазна мярка

Социалните работници имат важна роля за асистиране на лекарите при коодриниране на услугите. Социалната работа като цяло има за задача да: определи индивидуалните нужди, предпочитания и ресурси; да инициира, организира и предостави подкрепа, като координира услугите, създава мрежи и премахва недостатъците и пречките.

Основните отговорности на социалния работник включват:

• Обучение относно домовете за възрастни хора, отделения за специални грижи, дневни центрове, грижа в края на жизнения път, хосписи
• Препращане за точно определени услуги (транспортиране, домашна помощ, хранения, нефармакологични терапии)
• Помощ при преминаването към алтернативна среда за грижа
• Препращане към програми за подкрепа на хора с деменция и обгрижващите ги лица
• Сътрудничество с местните агенции и организации
• Предоставяне на образователни материали и ресурси
• Съвет по правни (разпореждания, застраховка, отговорност) и финансови въпроси
• Определяне на личните цели, помощ при планиране на живота
• Социалните работници, както испециализираните сестри могат да поемат ролята на "водещ на случай"

Социалните работници са специално обучени да оценяват индивидуалните нужди и да дават съвет за услугите, които най-добре им подхождат. Техният принос към цялостната оценка е да идентифицират личните цели, да разберат за финансовите, правни и застрахователни проблеми, да анализират мрежата за грижи (вътре в семейството и отвъд него) и да направят оценка на средата на живот, включително и на наличните ресурси.

Фокусът на трудотерапевта е да подкрепя човек във всички области на живота, възприемайки го в неговата среда с техните силни и уязвими страни. Задачите на трудотерапията включват превенция, интервенция, популяризиране на здравето, консултиране, рехабилитация, поддържане и подобряване на силните страни и умения и оказване на подкрепа, когато е необходимо. Трудова терапия се предоставя в индивидуален или групов формат. По -конкретно, ролята на трудотерапевтите при деменция включва:

• търсене на най-подходящите индивидуални решения и разработване на стратегии за решаване на проблеми
• оценка на способността на дадено лице да извършва ежедневни дейности и да предоставя интервенции в подкрепа на независимостта
• прилагане на терапевтични техники като арт терапия, библиотерапия, драматична терапия, музикална терапия, психомоторна терапия, трудова терапия и терапия с игри, като се фокусира върху запазените способности
• информиране за помощни технологии и промени в околната среда у дома или в лечебно заведение
• ръководене на групи за подкрепа на полагащите грижи или ангажиране в психообразование по друг начин.

Като членове на мултидисциплинарен екип трудотерапевти допринасят за способностите и ограниченията на човека в ежедневието, нуждите, запазените компетенции и областите на възможна намеса. По този начин трудотерапевтите имат значителна роля при определянето на индивидуалните планове за грижи. Те могат също така да участват в обучението на други специалисти, работещи с хора с деменция.

Деменцията често се свързва с трудности в общуването на хора с деменция, болногледачи и професионалисти. Деменцията също може да причини проблеми с дъвчене, пиене и преглъщане. По -конкретно, говорните и езиковите терапевти допринасят за грижите за деменция чрез:

• оценка на комуникативните дефицити, свързани с деменция
• идентифициране на културни и екологични фактори, които пречат на комуникацията
• анализ на езиковите увреждания като помощ за точната диагноза
• консултиране относно модифицирането на храната и инструментите за хранене
• обучение на полагащите грижи за комуникационните техники
• изготвяне на индивидуален план за лечение.

Терапевтичното портфолио от говорни и езикови терапевти включва устни упражнения, които укрепват мускулите на устата, както и упражнения за именуване, описание на обекти или запомняне на обекти. Речевите и езиковите терапевти използват различни форми на инструменти за подпомагане на комуникацията при хора с деменция, включително нискотехнологични техники като знаци, етикети, календари, комуникационни табла, таймери и други визуални символи, които предоставят сигнали за взаимодействие.

Невропсихолозите прилагат психологически методи като интервюта, тестове и стандартизирани въпросници за откриване, оценка и анализ на дефицитите като последици от мозъчни нарушения. Въз основа на познанията си за структурата и функциите на мозъка невропсихолозите могат да препоръчат и проведат подходящо нефармакологично лечение на когнитивни и поведенчески увреждания. По -конкретно, приносът на невропсихолозите към грижите за деменция включва:

• потвърждаване на когнитивните и поведенчески оплаквания и промени
• идентифициране на хора в риск от когнитивно увреждане и деменция
• подробно оценяване на уврежданията в широк кръг когнитивни области
• определяне на модела на запазени и нарушени познавателни способности като помощ при диагностицирането
• изготвяне на предположения за основната мозъчна патология, която може да насочи процеса на диагностика
• оценка на отделните ресурси и запазените силни страни
• предлагане и предоставяне на нефармакологични интервенции като обучение или приемане на компенсаторни стратегии като част от плана за лечение
• участие в последващи оценки за определяне на ефективността на лечението и адаптиране на плана за лечение
• консултиране и подкрепа на полагащите грижи.

Компетенциите на невролозите са в областта на диагностиката и управлението на нарушения на нервната система, използвайки фармакологични, нефармакологични и рехабилитационни подходи в хода на деменцията. Те допринасят за качеството на живот на хората с деменция и полагащите грижи, като предоставят ранна и точна диагноза, избират подходящото лекарство, позволяват достъп до изследователски проучвания и включват и ръководят други членове на мултидисциплинарния екип. По -конкретно, приносът на невролозите към грижите за деменция включва:

• провеждане на задълбочен физически преглед за признаци на неврологични заболявания, които могат да причинят деменция (например болест на Паркинсон, множествена склероза)
• установяване на показанията, извършване и оценка на диагностични процедури като анализ на цереброспиналната течност (лумбална пункция), ЯМР или ПЕТ
• лечение на неврологични заболявания като причини или съпътстващи състояния на деменция.

Докато фокусът на неврологията е върху двигателните и сензорните промени, свързани с мозъчните нарушения, перспективата на психиатрията е по -скоро върху промените в поведението, настроението и познанието. Психиатрите обръщат специално внимание на болногледачите на хора с деменция по отношение на признаците и симптомите на прегаряне и депресия и с цел бързо въвеждане на психотерапевтична или фармакологична помощ. По -конкретно, приносът на психиатрите към деменцията включва:

• оценка на силните и слабите страни на хората в ежедневието
• определяне на това, което все още може да се направи с минимална помощ и задачи, които надхвърлят възможностите и следователно трябва да се избягват
• оценка на правната компетентност на лице с упоменаване относно способността да се даде информирано съгласие, финансово решение или да се направи завещание
• подпомагане на адвокати и съдилища, когато става въпрос за установяване на законно попечителство или пълномощно
• разпознаване и лечение на поведенчески нарушения като възбуда, скитане, социално неподходящо поведение или повтаряща се дейност
• предлагане на промени в околната среда и поведение като част от плана за лечение
• създаване на терапевтичен екип от социални работници, медицински сестри, професионални терапевти и физиотерапевти, за да се създаде оптимална жизнена среда за хора с деменция и болногледачи

Психиатрите обикновено са запознати с наличните ресурси на общността, които могат да бъдат от полза за хората с деменция и болногледачите. Те често включват местната глава на Асоциацията на Алцхаймер, групи за подкрепа на семейството, подпомаган живот, старчески домове, специализирани в грижи за хора с деменция, и услуги за възрастни.

Във всяка среда за грижи - болница, амбулатория или обществено заведение - медицинските сестри могат да допринесат за диагностицирането и лечението на хората по много начини. Например, около една четвърт от възрастните хора в общите болници имат деменция и тази група е изложена на по -висок риск от реадмисия, развитие на делириум и смърт в сравнение с други пациенти със същите физически състояния. Медицинските сестри, които често са в много по -близък контакт с пациентите, отколкото лекарите, са в уникална позиция да открият пеене на деменция или начален делириум. В някои лекарски кабинети медицинските сестри също са обучени да извършват когнитивни оценки, напр. използване на MMSE. В допълнение към значението им за точна диагноза, приносът на медицинските сестри в грижите за деменция включва:

• обясняване на употребата, очакваните ефекти и потенциалните странични ефекти на лекарствата на хора с деменция и полагащи грижи като основа за информирано съгласие и вземане на решения
• обучение на хора с деменция и полагащи грижи къде да намерят информация и подкрепа
• консултиране на хора с деменция и болногледачи относно храненето, подходящия прием на течности и физическите упражнения
• да се уверите, че хората с деменция използват слухови апарати и очила
• осигуряване на основни грижи като къпане или душ, преобличане, използване на тоалетната в дома или в заведения за грижи.

Фармацевтите са най -достъпните здравни специалисти, към които хората могат да се обърнат. Като специалисти по първична медицинска помощ, които редовно се срещат с хора, фармацевтите могат да бъдат сред първите, които разпознават признаци на деменция или говорят с хора за проблеми с паметта. Фармацевтите могат да успокоят хората и да ги насърчат да потърсят помощ по -рано.

След като пациентът получи диагнозата деменция, фармацевтите могат да помогнат на тях и на техните полагащи грижи при проблеми с лекарствата и да препоръчат други полезни продукти или действия, които биха могли да бъдат от полза за тяхното състояние. Като експерти по лекарствата и тяхната употреба, фармацевтите са в добра позиция да подкрепят хората с деменция, за да получат най -добрите резултати от техните лекарства. Има няколко въпроса, свързани с медикаментозната терапия за хора с деменция. Много хора с деменция имат съпътстващи заболявания. Следователно прегледът на всички лекарства, тези за деменция и тези за други съпътстващи заболявания, е от решаващо значение за изключване на лекарствени взаимодействия, ненужна полифармация и предписване на лекарства, които могат да влошат когнитивните способности. Чрез насочване на болногледачи за деменция към местни услуги за подпомагане, които предлагат подкрепа, фармацевтите също могат да помогнат за преодоляване на стигмата, свързана с деменцията.

• Avasthi A. Bringing dementia care back into psychiatry. J Geriatr Ment Health 5: 10-15, 2014
• Brody AA, Galvin JE. A review of interprofessional and education interventions for recognizing and managing dementia. Gerontol Geriatr Edu34: 225-256, 2013
• Burns A, Twomey P, Barrett E, et al. Dementia diagnosis and management. A brief pragmatic resource for general practitioners. NHS England. 2015         
• Galvin JE, Lavois L, Zweig Y. Collaborative transdisciplinary team approach for dementia care. Neurodegen Dis Manag 4: 455-469, 2014
• Grossberg GT, Lake JT. The role of the psychiatrist in Alzheimer’s disease. J Clin Psychiatry 59, suppl. 9: 3-6, 1998
• Jenkins C, Ginesi L, Keenan B. The nurse's role in caring for people with dementia. Nursing times 12. 20-23, 2016.
• Onyike U. Psychiatric aspects of dementia. Continuum (Minneap Minn) 22: 600-614, 2016
• Robinson L. Dementia: timely diagnosis and early intervention. BMJ 350: h3029, 2015     
• Stephan S, Möhler R, Renom-Guiteras A, Meyer G. Successful collaboration in dementia care from the perspectives of healthcare professionals and informal carers in Germany: results from a focus group study. BMC Health Serv Res 15: 208, 2015
• Tibbs MA. Social work and dementia. London, Jessica Kingsley Publishers 2001.