Навременна диагноза
Кога диагнозата е навременна?
Приема се, че една диагноза е навременна, когато е поставена в момента когато човекът и неговото семейство за пръв път са забелязли промени в когнитивните функции и ежедневните дейности, поведението и/или междуличностните отношения и са сметнали, че трябва да потърсят консултация със специалист. В тези случаи човекът с деменция и неговите близки биха могли да използват информацията от диагнозата, за да разберат какво се случва, да направят промени в начина си на живот и да планират бъдещето.
В момента много често диагнозата „деменция“ се поставя късно, когато човекът е вече в умерен или късен стадий. Основните причини за това са ниската обществена осведоменост за ранните признаци на деменця, отричането на проблемите и други защитни механизми от страна на хората с деменция, опасенията на лекарите по отношение на диагностичната несигурност, оганичените терапевтични възможности, притесненията на членовете на семейството и погрешните разбирания за болестта на Алцхаймер и другите деменции.
За да се промени тази практика и навременната диагноза да се случва по-често, е необходимо да се повиши както обществената осведоменост, така и чувствителността на специалистите за първоначалните симптоми на деменция. Това включва и обучение на специалистите за ползите от навременната диагноза и ранното прилагане на интервенции.
Диагнозата ще бъде поставена навреме, ако хората забележат промени в способностите и поведението си и действат бързо.
Какви са ползите от навременна диагноза?
Навременната диагноза е от полза както за хората с деменция, така и за болногледачите, професионалистите и доставчиците на здравни услуги. По-ранната и по-точна диагноза избягва т.нар. „медицинско номадство“, което започва с търсене на помощ и завършва с получаване на окончателна диагноза и лечение. Това може да намали чувството на несигурност и тревожност при хората с паметови оплаквания и техните семейства. Бързата оценка също така улеснява откриването и лечението на алтернативни или съпътстващи причини за проблеми с паметта и промяна в поведението (например депресия, тревожност, нарушения на съня), както и идентифициране на състояния, които изискват незабавни действия (например делир, интоксикация). Освен това може да попречи на предписването на лекарства, които влошават когнитивната функция.
Навременната диагноза предлага ползи за хората с деменция, за болногледачите и за специалистите.
Препратки и допълнителна информация
- Blendon RJ, Benson JM, Wikler EM, et al. The impact of experience with a family member with Alzheimer’s Ddsease on views about the disease across five countries. Int J Alzheimers Dis 2012: 1–9, 2012.
- Brooker D, Fontaine JL, Evans S, et al. Public health guidance to facilitate timely diagnosis of dementia: ALzheimer’s COoperative Valuation in Europe (ALCOVE) recommendations: Timely diagnosis of dementia. Int J Geriatr Psychiatry 29: 682–93, 2014
- Carpenter BD, Xiong C, Porensky EK, et al. Reaction to a dementia diagnosis in individuals with Alzheimer’s disease and mild cognitive impairment. J Am Geriatr Soc 56: 405–412, 2008.
- Dubois B, Padovani A, Scheltens P, et al. Timely diagnosis for Alzheimer’s disease: A literature review on benefits and challenges. J Alzheimers Dis. 49: 617–631, 2015
- Iliffe S, Robinson L, Brayne C et al. Primary care and dementia: 1. Diagnosis, screening and disclosure. Int J Geriatr Psychiatry 24: 895–901, 2009.
- Prince M, Bryce R, Ferri C. World Alzheimer Report 2011: The benefits of early diagnosis and intervention. Alzheimer Disease International 2011 [http://www.alz.co.uk/research/WorldAlzheimerReport2011.pdf
- Samsi K, Abley C, Campbell S et al. Negotiating a labyrinth: experiences of assessment and diagnostic journey in cognitive impairment and dementia. Int J Geriatr Psychiatry 29 :58–67, 2014